31.10.2013 г., 22:18

Само дърво

793 0 6

 

 

                        Само дърво

 

                Някъде поникнало дърво,

                искало да срещне светлината,

                но война, омраза, зло

                изпепелили всичко

               и дамгосали земята.

 

                 Там птица не направила гнездо,

                 дори водата скрила се в недрата.

                 Порасло сам-само едно дърво,

                 а слънцето му пращало позлата.

                 Дъждът го къпел, пазел го снегът,

                 звездите нощем весело намигали.

   

                   Сега сред пустошта цъфти гора

                   и всяка сутрин пее чучулига.

                

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Замисляща, актуална и днес творба... с оптимистичен завършек... Хареса ми!
  • И аз ПУСТОнеЩА, Вили Поздрав!
  • Като притча е. За устойчивата жизненост на самотата (липсата на себеподобни), за търпението да отгледаш надеждите на живота и за способността им заедно с тях да... слушаш песента на чучулигата! В Поезията ти намирам духовна опора. Благодаря ти, Вили!
  • Вили, благодаря за лъжичката оптимизъм!
  • Само дърво,но дало живот на гората и песента на чучулигата му благодари!Поздрав за хубавия стих!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...