27.08.2006 г., 22:41 ч.
само един
Липсва ми плахата ти грубост
и как от целувките ти
изпадах в нежна лудост
Kогато още ме прегръщаше
Липсват ми, защото ги изгубих,
а към миналото няма връщане...
Сега морето лъха на спомени
лъха на въздишки потънали,
безнадеждно отронени...
В съня ми има други ръце,
прегръщат ме,
а защо целувам там само твоето лице?
Балдахинени усмивки
и мирис на жасмин
Топли и самотни завивки
и спомени много,
но за мен остана само един...
и как от целувките ти
изпадах в нежна лудост
Kогато още ме прегръщаше
Липсват ми, защото ги изгубих,
а към миналото няма връщане...
Сега морето лъха на спомени
лъха на въздишки потънали,
безнадеждно отронени...
В съня ми има други ръце,
прегръщат ме,
а защо целувам там само твоето лице?
Балдахинени усмивки
и мирис на жасмин
Топли и самотни завивки
и спомени много,
но за мен остана само един...
© Мирослава Грозданова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Запази спомена в теб
и продължавай напред.
Поздрав и усмивка.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
есента гони листата,
безнадеждно отронени,
лятото остава във душата,
щом зимата подклажда
огъня на самотата...