27 авг. 2006 г., 22:41

само един

703 0 2
Липсва ми плахата ти грубост
и как от целувките ти
изпадах в нежна лудост
Kогато още ме прегръщаше
Липсват ми, защото ги изгубих,
а към миналото няма връщане...
Сега морето лъха на спомени
лъха на въздишки потънали,
безнадеждно отронени...
В съня ми има други ръце,
прегръщат ме,
а защо целувам там само твоето лице?
Балдахинени усмивки
и мирис на жасмин
Топли и самотни завивки
и спомени много,
но за мен остана само един...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, остават само спомени
    есента гони листата,
    безнадеждно отронени,
    лятото остава във душата,
    щом зимата подклажда
    огъня на самотата...
  • Запази спомена в теб
    и продължавай напред.

    Поздрав и усмивка.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...