27 авг. 2006 г., 22:41

само един 

  Поэзия
548 0 2
Липсва ми плахата ти грубост
и как от целувките ти
изпадах в нежна лудост
Kогато още ме прегръщаше
Липсват ми, защото ги изгубих,
а към миналото няма връщане...
Сега морето лъха на спомени
лъха на въздишки потънали,
безнадеждно отронени...
В съня ми има други ръце,
прегръщат ме,
а защо целувам там само твоето лице?
Балдахинени усмивки
и мирис на жасмин
Топли и самотни завивки
и спомени много,
но за мен остана само един...

© Мирослава Грозданова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, остават само спомени
    есента гони листата,
    безнадеждно отронени,
    лятото остава във душата,
    щом зимата подклажда
    огъня на самотата...
  • Запази спомена в теб
    и продължавай напред.

    Поздрав и усмивка.
Предложения
: ??:??