27 ago 2006, 22:41

само един

Poesía

704 0 2

Липсва ми плахата ти грубост
и как от целувките ти
изпадах в нежна лудост
Kогато още ме прегръщаше
Липсват ми, защото ги изгубих,
а към миналото няма връщане...
Сега морето лъха на спомени
лъха на въздишки потънали,
безнадеждно отронени...
В съня ми има други ръце,
прегръщат ме,
а защо целувам там само твоето лице?
Балдахинени усмивки
и мирис на жасмин
Топли и самотни завивки
и спомени много,
но за мен остана само един...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

kaziyka (Мирослава Грозданова)

Да, остават само спомени
есента гони листата,
безнадеждно отронени,
лятото остава във душата,
щом зимата подклажда
огъня на самотата...

2006-08-28T10:53:00+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Запази спомена в теб
и продължавай напред.

Поздрав и усмивка.

2006-08-28T00:28:12+03:00

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0