Само един
И знам сега, че само един човек в света съм обичала.
Че само на един истински в любов съм се вричала.
Че само пред един обляна в сълзи съм коленичила.
Че само пред един съм разкрила душата си.
Че само на един съм дала сърцето си.
И само един успя да ме задържи само за себе си.
Пред един само единствен била съм истинска.
Обичала съм и съм го искала както никога.
И спомените в сърцето ми остават и продължават болка да ми навяват.
И всички онези мигове са като едно далечно минало,
в което съм била истинска обичана, съм и съм била обичала,
но никога не бих го повторила пред никой,
никога така не бих се разкрила и душата си на никой друг не бих подарила.
И пак стоя в тъмната нощ и гледам една снимка,
на която виждам две познати лица... които ми носят единственно тъга.
И вярно - спомените ме убиват, но само чрез тях аз се чувствам жива.
Макар и без него, аз все още чувствам дъха му - топлотата на дъха му, който ме топли в студените нощи.
Все още чувам гласа му - мекотата на гласа му, който ме държи жива.
Усещам студенината на ръцете му, които преди бяха топли - за мен.
Чувствам как до мен тупти сърцето му - сърцето, което загубих завинаги.
Виждам пред мен очите му - онези кафевите очи,
пред които в любов съм се кълняла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвия Всички права запазени
Поздрав.
