6.05.2010 г., 20:49

Само един

895 0 0

                                                    Само един

Чувството е странно,
но ти знаеш, че съм от друг отбор.
Единствената тук,
която не е преструвка.
Не ми пука за теб,
давам по-малко за останалите.
Душата ми мълчеше досега, но
накарай болката да спре веднага.
Историята се повтаря пак.
Троша костите им,
разгадавам тайните им,
разхвърлям ги на парчета.
Преструвах се и чаках чак до днес,
за да се боря с това, което съм.
Не спасявай само един -
никой не е като останалите...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Привидение Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...