Само един спомен
Аз те срещнах след дълги години,
изправена точно пред мен
с един спомен от слънчевия ден.
Ти щом видя ме, наведе глава,
после дълго стоеше така,
а пък времето се превърна в тишина.
Нямаше сили дори,
как да признаеш своите малки лъжи.
Гледаш ме с поглед смутен,
но просто замълчи.
Как минаваха тези години
със спомена само за теб,
с очи, които търсят погледа ти мек.
И след всичките тези години
недей да търсиш пътя към мен.
Всичко свърши - това разбери.
Нямаше сили дори,
как да признаеш своите малки лъжи.
Гледаш ме с поглед смутен,
но просто замълчи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Кръстев Всички права запазени
