Jul 16, 2009, 3:14 PM

Само един спомен 

  Poetry » Love
552 0 4

Аз те срещнах след дълги години,

изправена точно пред мен

с един спомен от слънчевия ден.

 

Ти щом видя ме, наведе глава,

после дълго стоеше така,

а пък времето се превърна в тишина.

 

Нямаше сили дори,

как да признаеш своите малки лъжи.

Гледаш ме с поглед смутен,

но просто замълчи.

 

 

Как минаваха тези години

със спомена само за теб,

с очи, които търсят погледа ти мек.

 

 

И след всичките тези години

недей да търсиш пътя към мен.

Всичко свърши - това разбери.

 

Нямаше сили дори,

как да признаеш своите малки лъжи.

Гледаш ме с поглед смутен,

но просто замълчи.

© Александър Кръстев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??