Само есен ми остана, мила
Не разчетох, че с любов дошла си,
не засякох плахите и́ знаци,
осенили твоя блян безбрежен.
Ех, прости ми моя безкопнежен
и облян в тего́би делник мрачен!
Не усетих те – в душата здрач е,
несънуван никога от хора.
А ти, с необятност на простора,
бе готова мен да ме обгърнеш.
Ще простиш ли тленната ми слабост,
всяка болка и живот в нерадост,
дето тебе сякаш хвърли в мрака?
Никой толкоз време друг не чака!
Днес си вече толкова далече
и щастлива си, а аз обречен
на безшумните си листопади…
Иде есен – в нейните ливади
аз се лутам сред листата сухи
и обвит в стенанията глухи,
сам поставил тежки барикади
се простих /нетърсил и пощада/
със Съдбата, Обичта и Бога –
бях кодиран в земната природа.
Затова се сливам със земята,
с топлината и́ … и с тишината,
и с безкрайната и́ милосърдност,
със пръстта, попила всяка мъдрост,
споделена в хиляди години,
през които съм готов да мина…
© Данаил Таков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Наде, благодаря ти, че си тук!
Поздрави! -
Не зная защо не излизат звездите за оценка, докладвай на редакторите, ако смяташ за нужно и после го оценявай както си прецениш! Ако имаш нещо повече да споделиш, ще се радвам.
-
Дани!
-
Звездичка от читател, не само от редактор.
-
Любомира, не ми е ясен коментара ти - ако имаш нещо да изкажеш, ще се радвам да го напишеш. Поздрави!
-
*
-
Благодаря ви за мненията, Ели, Иви, Скити, Роси, Стойчо! Сърдечни поздрави!
-
Много е хубаво човек да осъзнае миговете на щастие...
Но творчеството обича!
Непостигнатите чувства са живи същества, които творят изкуство!
Няма удовлетворен творец!
Поздравления, Дани! -
Хубаво и тъжно е, Дани!
-
Много ми хареса, Дани!
-
Прекрасно!
Споделям мнението на Елка.
Браво, Дани!👍 -
Дани, не поставяй тези барикади пред Съдбата, Обичта и Бога! Много емоционален и тъжен стих! Поздравления!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
