Искаш ли да те заведа при звездите?
Знаеш - там е твоят дом!
Блестиш повече от тях дори!
Дори повече - ти си слънце сред тях!
Много пъти си го повтарям,
разбирам все пак - невъзможна мечта...
Обичам те, право го казвам!
Не опитвам да лъжа свойта душа.
Говоря ти думи, приятелски само...
Приятелски само за теб, макар
и не такива за мен.
Любовни, красиви, искрящи,
само, единствено за теб!
Но ти не ги чуваш, не виждаш очите ми -
блестят те само при мисъл за теб.
Защо си мечтая, защо те жадувам,
нали си зная - за теб не съм аз!
Това е краят, не искам да зная.
Нека не зная, какво от това.
Дали ме обичаш, аз само гадая.
Но любов няма, но пак продължавам,
а ти си просто мечта...
© Космически автор Всички права запазени