Искаш ли да те заведа при звездите?

Знаеш - там е твоят дом!

Блестиш повече от тях дори!

Дори повече - ти си слънце сред тях!

Много пъти си го повтарям,

разбирам все пак - невъзможна мечта...

Обичам те, право го казвам!

Не опитвам да лъжа свойта душа.

Говоря ти думи, приятелски само...

Приятелски само за теб, макар

и не такива за мен.

Любовни, красиви, искрящи,

само, единствено за теб!

Но ти не ги чуваш, не виждаш очите ми -

блестят те само при мисъл за теб.

Защо си мечтая, защо те жадувам,

нали си зная - за теб не съм аз!

Това е краят, не искам да зная.

Нека не зная, какво от това.

Дали ме обичаш, аз само гадая.

Но любов няма, но пак продължавам,

а ти си просто мечта...