9.08.2006 г., 16:44

Само миг

Поезия

1.8K 0 10

Само миг

Само миг и последното листо
от дървото на есента пада.
пожълтяло и невзрачно,
съсухрено от студа,
то неволно се отделя от
тъжната бреза.
И полита...

Само миг... и небето вече е сменило маската си
То тъжи за самотната сива гора.
За красивото някога листо,
за лятото, за несбъднатите мечти.

Само миг...
Само миг трае първата капка дъжд,
само миг е нейната целувка с листото,
само миг, останал някъде там...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Румена (Румена Румена)

Като текст на красива балада, която се запомня цал живот! Ей, да вземеш да си потърсиш един композитор и да пробвате тандем!
Всъщност предложението ми е сериозно.

2007-07-06T20:18:55+03:00
Vanil (Фаволина)

Благодаря на всички!

2006-08-11T11:18:05+03:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

Само миг, но какъв!
Този миг е равен на всичко!
Миг във мига е цяла вселена!
Винаги съм обичала миговете, пропускам глобалното, но малкото разравям, ако трябва из пепелта, кратките мигове красота окола нас са неизброими!И истински!
Поздравления Ива за мига, който си уловила!

2006-08-11T02:31:28+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

Мигът понякога е дълъг период.
Той носи радост и тъга,погубва.
Мигът понякога е смисъл на живот
и трябва много да се пази и залъгва.

Поздрав и усмивка в ноща

2006-08-11T01:27:08+03:00
Vanil (Фаволина)

Благодаря ви,Мая,Мойра!Мнението ви ме радва

2006-08-10T13:38:05+03:00