Само миг

Aug 9, 2006, 4:44 PM

Poetry

1500 0 10

Само миг
Само миг и последното листо
от дървото на есента пада.
пожълтяло и невзрачно,
съсухрено от студа,
то неволно се отделя от
тъжната бреза.
И полита...
Само миг... и небето вече е сменило маската си
То тъжи за самотната сива гора.
За красивото някога листо,
за лятото, за несбъднатите мечти. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Само миг

Want to read more?

Random works