Само миг, в който пак да те има
Обещай ми секунда от себе си.
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.
Излекувай за малко забравата
със снежинки, които танцуват
и умират след миг по ръкавите,
после в капчици дъжд ме целуват.
Навести ме в съня, както някога
със усмивка в кошмарите бдеше.
Ще разцъфнат в очите ми макове,
та макар от безбъдеще грешни.
Обладай със огньове китарите.
Нека изгревът плисне във мене
и часовникът кръгъл на гарата
да прогони заспалото време.
Докосни ме, горещ като вятъра.
Искам в дъх на русалка да сбъдна
всяка орис, от совите пратена,
всяка пролет, сълза и присъда.
Обещай ми секунда от себе си,
моя дяволска страст нелечима.
Аз не искам измислени вечности,
само миг, в който пак да те има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Петрунова Всички права запазени
