Dec 9, 2012, 12:03 PM

Само миг, в който пак да те има 

  Poetry » Love
1016 1 5

Обещай ми секунда от себе си.
Нека в тъмното тихо възкръсна,
да запърхат из мислите лебеди,
сътворени от вяра невръстна.

 

Излекувай за малко забравата
със снежинки, които танцуват
и умират след миг по ръкавите,
после в капчици дъжд ме целуват.

 

Навести ме в съня, както някога
със усмивка в кошмарите бдеше.
Ще разцъфнат в очите ми макове,
та макар от безбъдеще грешни.

 

Обладай със огньове китарите.
Нека изгревът плисне във мене
и часовникът кръгъл на гарата
да прогони заспалото време.

 

Докосни ме, горещ като вятъра.
Искам в дъх на русалка да сбъдна
всяка орис, от совите пратена,
всяка пролет, сълза и присъда.

 

Обещай ми секунда от себе си,
моя дяволска страст нелечима.
Аз не искам измислени вечности,
само миг, в който пак да те има.

 

 

© Пепа Петрунова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??