Защото зная ти че съществуваш...
За мен роден и аз за теб,
и пътя щом до мене пропътуваш,
ти взел си печелившия билет.
Не, нямам власт и нямам сила
да те опазя от измама и лъжа,
за теб обаче аз бих свила
гнездо, в което да те задържа.
Затоплен под крило грижовно,
ще искаш да си само мой
далеч от всичко чуждо и греховно,
годините на щастие изброй.
Да, много са и повече ще има,
но няма с друга да те поделя
и в тъжната житейска зима
гнездото няма да освободя...
© Ирена Георгиева Всички права запазени