renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
May 1, 2011, 12:01 PM

Само мой

  Poetry
750 0 3

Защото зная ти че съществуваш...

За мен роден и аз за теб,

и пътя щом до мене пропътуваш,

ти взел си печелившия билет.

 

Не, нямам власт и нямам сила

да те опазя от измама и лъжа,

за теб обаче аз бих свила

гнездо, в което да те задържа.

 

Затоплен под крило грижовно,

ще искаш да си само мой

далеч от всичко чуждо и греховно,

годините на щастие изброй.

 

Да, много са и повече ще има,

но няма с друга да те поделя

и в тъжната житейска зима

гнездото няма да освободя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0