1 мая 2011 г., 12:01

Само мой

759 0 3

Защото зная ти че съществуваш...

За мен роден и аз за теб,

и пътя щом до мене пропътуваш,

ти взел си печелившия билет.

 

Не, нямам власт и нямам сила

да те опазя от измама и лъжа,

за теб обаче аз бих свила

гнездо, в което да те задържа.

 

Затоплен под крило грижовно,

ще искаш да си само мой

далеч от всичко чуждо и греховно,

годините на щастие изброй.

 

Да, много са и повече ще има,

но няма с друга да те поделя

и в тъжната житейска зима

гнездото няма да освободя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирена Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...