3.05.2016 г., 22:14

Само направо

522 0 2

Само направо

 

Време е по живо и по здраво,

с любимата си грешка да се разделиш,

да стиснеш зъби, да тръгнеш направо,

и в тежките безсънни нощи да продължиш...

 

Назад да гледаш не е честно,

посоката винаги, знаеш е напред,

да, знам оставяш зад гърба си нещо,

което много ценно е за теб...

 

Но в живота правилото е друго,

най-вярно е човек направо да продължи

и да не допуска цял да се погуби,

само защото сърцето му мъничко кърви...

 

Ще покърви, но ще се превърже и ще мине,

сега върви, от болката не се страхувай,

понякога са нужни сто години,

но повярвай ми, че времето лекува...

 

Млад си, красив си, тръгвай напред,

не сме безгрешни, грешки всеки прави,

но те ще бъдат заличени в един момент,

в мига, когато мен забравиш!

 

За да ти кажат един ден децата „БРАВО”,

за да бъдат горди, че баща им е велик,

погледни напред,  върви само направо

 

и не смей да се обръщаш и за миг...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Понякога да тръгнеш напред и да не се обръщаш назад е много, много трудно, Радослава. Трябват много сили. Трябва воля! Дори и разумът да казва да го направиш, емоциите ти "дърпат" нещата в обратна посока! Чудесен стих! Поздравления!
  • Уау, много силно е, чак тръпки ме побиха.
    И не смея... да кажа нищо повече

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...