Само ние
Сбогува се денят… като сираче.
Прихлупвайки каскета, закуцука
към следващото утро. После здрачът
приспа нощта със Моцарт на цигулка.
А ние бяхме там като свидетели,
разгърнали небето на тепсия.
Крадяхме от звездите си куплетите.
Моментно съвместими… само ние.
Изпращахме мечтите си във бездната.
Обичахме по малко, но достатъчно.
Целувахме луните по челата им.
Покланяхме се дòземи на щастието.
Задъханият пулс на ветровете
посипа прах по думите, разлистени
на лùста като черно-бели лилии,
рисувани графитно… като истински.
Пияни пак се срещат тъжно устните
в секундата, дошла като орисница.
Моментно съвместими… само ние.
В един момент, красив като измислица.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
Класика, достойна за алманах, но и за заглавие на поетична книга! Ще я чакам да излезе от печат, ще си я купя и ще долетя за един незабравим автограф!!! 
