Твърде дълго бях сама,
твърде счупени сърца,
един живот, една съдба,
а колко много вина.
Лъжа след лъжа,
спомен за изречени слова,
към тебе пак вървя
и търся утеха в студа.
Към пропаст може би летя,
но дали си струва да горя.
Във сянката на нечия жена
долавям в капките роса ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация