Само с мен
Стана някакси твърде банално,
Да обичаш, да бъдеш обичан,
Всички думи са тъй тривиални,
Всички чувства – лъжовно магични...
Любовта е изтъркана дреха,
Твърде много сърца я обличаха,
Твърде много във нея се клеха,
И сладникаво в нея се вричаха...
Отегчих се, дори ми се гади,
Очилата си розови стъпках,
Построих си в сърцето прегради,
не желая любов – в плащ от кръпки...
Ще тъка наша дреха любовна,
Даже малко несръчно и с грешки,
Ще вплета в нея мойта гальовност,
Със мечтите ти, често - момчешки.
В студ ще бъдеш на топло до мене,
В летен зной ще ти нося прохлада,
Моят мир ще ти бъде безценен,
В този свят, тънещ в луда омраза...
Ако бъдеш далеч – ще ти липсвам,
Ще копнееш за моите длани,
И уют ще намираш единствено –
В любовта ни от мен изтъкана....
19.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
