didislava (Дидислава)
125 1572
19 ago 2006, 13:24

Само с мен 

  Poesía
755 0 16

Стана някакси твърде банално,

Да обичаш, да бъдеш обичан,

Всички думи са тъй тривиални,

Всички чувства – лъжовно магични...

 

Любовта е изтъркана дреха,

Твърде много сърца я обличаха,

Твърде много във нея се клеха,

И сладникаво в нея се вричаха...

 

Отегчих се, дори ми се гади,

Очилата си розови стъпках,

Построих си в сърцето прегради,

не желая любов – в плащ от кръпки...

 

Ще тъка наша дреха любовна,

Даже малко несръчно и с грешки,

Ще вплета в нея мойта гальовност,

Със мечтите ти, често - момчешки.

 

В студ ще бъдеш на топло до мене,

В летен зной ще ти нося прохлада,

Моят мир ще ти бъде безценен,

В този свят, тънещ в луда омраза...

 

Ако бъдеш далеч – ще ти липсвам,

Ще копнееш за моите длани,

И уют ще намираш единствено –

В любовта ни от мен изтъкана....

 

 

19.08.2006

 

© Дидислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??