11.06.2008 г., 2:18

Само с теб

1.5K 0 0
   Само с теб

Колко много ми липсва
и колко е далеч от мен.
Сега съм сама без него.
Тъжна в тишината на нощта.

Отново стоя до прозореца,
вперила поглед в небето,
обсипано със звезди,
заобикалящи греещата Луна.

Замечтана съм за него.
Живея  за деня, в който
отново ще съм с него.
Когато ще го прегърна нежно.

Из мислите ми се въртят,
като на филмова лента,
всички мигове прекарани с теб,
всички ласки, целувки.

Колко хубаво беше като бяхме заедно!
Разхождахме се под лунната светлина,
радвахме се на малките неща.
Бяхме щастливи.

Сега сме далеч един от друг.
Делят ни много километри,
но аз те чувствам до себе си,
чувствам те мой.

Искам да се върнат онези дни.
Искам отново да съм в ръцете ти,
но не за час или два,
а постоянно.

Останаха няколко дни и
когато те видя ще те нацелувам.
Искам да си само с мен,
да не те пускам никога!

                                ОБИЧАМ ТЕ!

                                                        (11:38; 06.06.2008Г.)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...