Само сън веднъж ми подари.
В него бяхме с теб опасно близко,
бяхме влюбени, щастливи и дори
ти целуна ме. И ме поиска.
Само сън. А толкова неща
казахме си - мили, откровени.
Беше наша, истинска нощта...
Аз се скрих във теб, а ти във мене.
Щом зората в синьо зазори
скъса се невидимата нишка.
Ти си тръгна и ми подари
само сън. И спомен. И въздишка.