Само ти, любими, не разбра!
Обичам те! Казах го на вятъра,
полъхващ нежно в тъжната нощ!
Обичам те! Казах го и на луната,
огряла небето с цялата си мощ!
Обичам те! Споделих го със нощта,
спуснала зловещият си мрак!
Обичам те! Споделих го и с деня,
събуждайки се с мисълта за тебе пак!
Обичам те! Разбра сърцето,
туптейки силно, щом до мен стоиш!
Обичам те! Разбра го и душата,
тъгуваща по теб, когато си вървиш!
Обичам те! Само ти, любими, не разбра,
ала твоя образ ще живее в мен до смъртта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселка Станкова Всички права запазени
