20.03.2016 г., 19:43 ч.

Само това ли е? 

  Поезия » Любовна
561 0 0

Никога не са си достатъчни.
След невъзможното тичат.
Раздадени, чувства остатъчни,

опитват се пак да обичат.

 

Години без давност, значение.

Лоялност срещу страстта.

На плътта оставят решение

удоволствието в нощта.

 

В живота нещо все не достига

сърцето да спре да мечтай.

Да е сякаш от някоя книга,

ние пречим щастливия край.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Без теб ще опустее моят свят, без твоите слова ще оглушея, ще търся обич, сякаш прося хляб и сили ще...
  • Аз знам, че няма да съм твоя, живеем във различни светове. Но всяка нощ напускам своя, да бъда с теб...
  • Когато го видях към мен да идва, затичах се пътеката да чистя - от избуяли тръни и коприва. И радост...

Още произведения »