Mar 20, 2016, 7:43 PM

Само това ли е?

  Poetry » Love
847 0 0

Никога не са си достатъчни.
След невъзможното тичат.
Раздадени, чувства остатъчни,

опитват се пак да обичат.

 

Години без давност, значение.

Лоялност срещу страстта.

На плътта оставят решение

удоволствието в нощта.

 

В живота нещо все не достига

сърцето да спре да мечтай.

Да е сякаш от някоя книга,

ние пречим щастливия край.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Серафим Аянски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...