17.03.2019 г., 11:07

Само външно добри сме, а дали е така

936 3 5

Само външно добри сме, а дали е така

в действителност, колко сме прями?

Често пъти играем задкулисна игра

и невидимо злото остава!

 

Зад премислени ходове лъсва лъжа,

в тях намират се страст и копнежи.

Бог обаче дали конструира света

по такъв начин - див и небрежен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктория Тасева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напълно вярно! Поздрави, Гавраил!
  • Грешим,грешим,грешим,а после мислим,мислим,мислим как да се оправдаем.
  • Напълно с оделям и казаното от Иван.
    Поздравления!
  • Да, така е. Понякога живота налага на човек да се приспособява. За да оцелее. Разбира се след време лъжата се открива. Човекът си носи последствията. Бог така е създал света, че пряко не се намесва. Системата е на автопилот. Думите, делата, любовта и последствията от Седемте смъртни гряха определят съдбата на човека. Така да се каже - човек сам определя съдбата си. Вселената– Бог са безпристрастни.
    Обичай, обичай,, обичай... Прощавай .И ще бъдеш щастлив. И ако все пак злото сполети човека, значи разплаща кармични дългове.
    Поздравление за интересната тема!
  • Едва ли Бог се занимава с дребнавости... Важно е ние да се замислим!
    Поздравления, Виктория!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...