Не разпилявай нежността
и не харчѝ я по децата.
За тях си пътник към скръбта
и на предел са ти делата.
Полвинвековното сърце
лика ти юношески пази,
и вечно млад си в тоз гледец.
Не може любовта да мрази.
Лъжи прощава, суета...
държи ръцете пред безкрая.
Прогонва тягост, самота,
в отвъдното ще те познае.
© Светличка Всички права запазени