Ще бъда нежна, мила,
такава ще съм...
Ще приличам на самодива,
а може би съм...
Ще тичам в гората,
волна и свободна,
усмивка ще има на моите уста,
но пак ще съм самотна както сега.
Цветя ще късам,
каквито си искам,
в реката ще плувам,
водата ще плискам.
Ще водя живот без граници,
ще тичам с конете-жребци,
като самодива,
малка и игрива,
поне в мечтите...
В живота - пленница на сълзите...
© Вероника Братанова Всички права запазени