Dec 27, 2007, 4:01 PM

Самодива

  Poetry » Other
1.4K 0 11
 

 

 

Ще бъда нежна, мила,

такава ще съм...

Ще приличам на самодива,

а може би съм...

 

Ще тичам в гората,

волна и свободна,

усмивка ще има на моите уста,

но пак ще съм самотна както сега.

 

Цветя ще късам,

каквито си искам,

в реката ще плувам,

водата ще плискам.

 

Ще водя живот без граници,

ще тичам с конете-жребци,

като самодива,

малка и игрива,

поне в мечтите...

В живота - пленница на сълзите...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Вероника Братанова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...