4.01.2011 г., 21:47

Самодива

791 0 4

Самодива с красиво лице

почна танц във душата ми рана

и ми каза: ”Ще страдаш добре,

а в замяна ще съм ти награда!”

 

Аз уплашен погледнах назад

със надежда за стъпки във мрака,

но - уви! - спеше целият свят,

за да спре туй, което ме чака.

 

Тя ме гушна, а аз замълчах,

вцепенен, нямах сили да викам

и смирено до нея заспах,

без дори как се казва да питам.

 

После дълго сънувах живот,

мразих себе си в своите мисли

и деня си под синия свод,

вярващ само в очите ù бистри.

 

Самодива с красиво лице

някой ден ще се върне за мене

със ключето към мойто сърце

и усмивка за хубаво време.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...