4.06.2009 г., 19:59

Самодива

662 0 0

В тиха, бездиханна нощ,

сред море безкрайно

от ухайни цветове

танцуваш ти, летиш

на крилата на нощния ветрец.

 

Виеш нежна си снага

под напева на среднощната гора

в светлика на влюбени звезди,

галена от ефирна лунна светлина.

 

В дивен чародеен танц преплиташ

буйни, огнени коси с вечността.

Плътта ти нежна, чиста,

прогаряща с искряща любов

ефирната ти роба и човешките сърца.

 

Секва дъхът на хора и животни.

Боговете с поглед жаден те изпиват.

Светът в тебе взрял се спрял,

поглед впил в девствен танц.

 

Изпиват те от тебе всеки стон,

всеки поглед, всеки дъх.

Изпиват теб самата - нощен грях!

Самодива! Дух! Любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богомил Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...