В тиха, бездиханна нощ,

сред море безкрайно

от ухайни цветове

танцуваш ти, летиш

на крилата на нощния ветрец.

Виеш нежна си снага

под напева на среднощната гора

в светлика на влюбени звезди,

галена от ефирна лунна светлина.

В дивен чародеен танц преплиташ

буйни, огнени коси с вечността.

Плътта ти нежна, чиста,

прогаряща с искряща любов

ефирната ти роба и човешките сърца.

Секва дъхът на хора и животни.

Боговете с поглед жаден те изпиват.

Светът в тебе взрял се спрял,

поглед впил в девствен танц.

Изпиват те от тебе всеки стон,

всеки поглед, всеки дъх.

Изпиват теб самата - нощен грях!

Самодива! Дух! Любов!