rumiana (Румяна )
136 1141
28.11.2010 г., 11:19 ч.

Самодива 

  Поезия
554 0 11

Шеметно, трепетно

в диви ливади,

в глухарчета бели

потапям нозе...

Росата в тревата

нежно ме гали -

сякаш милувка

на мъжки ръце...

Жълтурчето огън

под мене запали -

искри от игликата

взело във миг...

дивата мента

в жертвени клади

вихрено грабна ме

с вик...

Самодивското биле

в косите си вплетох,

от здравеца – нежни сълзи,

от извора – сила напих.

И в танц омагьосан сред еньовски китки

душата си чиста изпях...

Заплетох бръшлянови плитки,

със изгрева лудо изгрях!

© Румяна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??