Самодива
Шеметно, трепетно
в диви ливади,
в глухарчета бели
потапям нозе...
Росата в тревата
нежно ме гали -
сякаш милувка
на мъжки ръце...
Жълтурчето огън
под мене запали -
искри от игликата
взело във миг...
дивата мента
в жертвени клади
вихрено грабна ме
с вик...
Самодивското биле
в косите си вплетох,
от здравеца – нежни сълзи,
от извора – сила напих.
И в танц омагьосан сред еньовски китки
душата си чиста изпях...
Заплетох бръшлянови плитки,
със изгрева лудо изгрях!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
