Nov 28, 2010, 11:19 AM

Самодива

  Poetry
704 0 11

Шеметно, трепетно

в диви ливади,

в глухарчета бели

потапям нозе...

Росата в тревата

нежно ме гали -

сякаш милувка

на мъжки ръце...

Жълтурчето огън

под мене запали -

искри от игликата

взело във миг...

дивата мента

в жертвени клади

вихрено грабна ме

с вик...

Самодивското биле

в косите си вплетох,

от здравеца – нежни сълзи,

от извора – сила напих.

И в танц омагьосан сред еньовски китки

душата си чиста изпях...

Заплетох бръшлянови плитки,

със изгрева лудо изгрях!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Румяна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...