Nov 28, 2010, 11:19 AM

Самодива 

  Poetry
551 0 11

Шеметно, трепетно

в диви ливади,

в глухарчета бели

потапям нозе...

Росата в тревата

нежно ме гали -

сякаш милувка

на мъжки ръце...

Жълтурчето огън

под мене запали -

искри от игликата

взело във миг...

дивата мента

в жертвени клади

вихрено грабна ме

с вик...

Самодивското биле

в косите си вплетох,

от здравеца – нежни сълзи,

от извора – сила напих.

И в танц омагьосан сред еньовски китки

душата си чиста изпях...

Заплетох бръшлянови плитки,

със изгрева лудо изгрях!

© Румяна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??