Самодива
Шеметно, трепетно
в диви ливади,
в глухарчета бели
потапям нозе...
Росата в тревата
нежно ме гали -
сякаш милувка
на мъжки ръце...
Жълтурчето огън
под мене запали -
искри от игликата
взело във миг...
дивата мента
в жертвени клади
вихрено грабна ме
с вик...
Самодивското биле
в косите си вплетох,
от здравеца – нежни сълзи,
от извора – сила напих.
И в танц омагьосан сред еньовски китки
душата си чиста изпях...
Заплетох бръшлянови плитки,
със изгрева лудо изгрях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Румяна Все права защищены
