28 нояб. 2010 г., 11:19

Самодива 

  Поэзия
555 0 11

Шеметно, трепетно

в диви ливади,

в глухарчета бели

потапям нозе...

Росата в тревата

нежно ме гали -

сякаш милувка

на мъжки ръце...

Жълтурчето огън

под мене запали -

искри от игликата

взело във миг...

дивата мента

в жертвени клади

вихрено грабна ме

с вик...

Самодивското биле

в косите си вплетох,

от здравеца – нежни сълзи,

от извора – сила напих.

И в танц омагьосан сред еньовски китки

душата си чиста изпях...

Заплетох бръшлянови плитки,

със изгрева лудо изгрях!

© Румяна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??