Жена съм, но дали загадка
за мъжа съм неразкрита?
Към мен пътека няма кратка.
Трудността изпитай!

Сам към джунглата ,,съмнения''
тръгвай без белязан знак!
А душевните вълнения
чувстваш ли в забързан такт?

Тайните ми в сто воала
ще отбулваш по една...
Ту съм тъмна, ту съм бяла
и така докрай... Е да....

Аз жена съм, самодива...
Как духа ми би смирил?
И пак ненужно горделива...
пада всеки жест твой мил.

В сто слънца да бе изгрял
със любов да ме опиеш,
дали след стотния воал
истинска ще ме откриеш?