Самодива
Жена съм, но дали загадка
за мъжа съм неразкрита?
Към мен пътека няма кратка.
Трудността изпитай!
Сам към джунглата ,,съмнения''
тръгвай без белязан знак!
А душевните вълнения
чувстваш ли в забързан такт?
Тайните ми в сто воала
ще отбулваш по една...
Ту съм тъмна, ту съм бяла
и така докрай... Е да....
Аз жена съм, самодива...
Как духа ми би смирил?
И пак ненужно горделива...
пада всеки жест твой мил.
В сто слънца да бе изгрял
със любов да ме опиеш,
дали след стотния воал
истинска ще ме откриеш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Колева Всички права запазени
