7.02.2018 г., 22:52

Самодива

882 0 0

Жена съм, но дали загадка
за мъжа съм неразкрита?
Към мен пътека няма кратка.
Трудността изпитай!

 

Сам към джунглата ,,съмнения''
тръгвай без белязан знак!
А душевните вълнения
чувстваш ли в забързан такт?

 

Тайните ми в сто воала
ще отбулваш по една...
Ту съм тъмна, ту съм бяла
и така докрай... Е да....

 

Аз жена съм, самодива...
Как духа ми би смирил?
И пак ненужно горделива...
пада всеки жест твой мил.

 

В сто слънца да бе изгрял
със любов да ме опиеш,
дали след стотния воал
истинска ще ме откриеш?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Донка Колева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...