23.10.2021 г., 12:58 ч.

Самодива 

  Поезия » Любовна, Друга
727 0 3

Скрила се насред гората гъста,

построила тя си е красива къща.

Буки, борове играят посред вятър,

пъргаво закачат с нея си листата.

 

Дебне нейде из поляните зелени,

чака полунощ да стане и да тича.

В хорце игриво да подскача,

момък в омайните ръце да скрие.

 

Кръгът отъпкан на тревата,

не можеш да видиш с простичко око.

Изчакай, нека падне тишината,

тогаз ушите си покрий и чакай.

 

Кънти и в бялата премяна танцът,

окичила венец от пъстрички цветя.

Привиква момците на близките села,

пояса червен им, краде им тя душата!

 

Нейни роби да бидат, с нея да живеят в гората.

© Ана Раунд-Дев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Не, няма грешка, Ирен 😁. Умишлено е написано по този начин.
    Сърдечни благодарности, Владислав 🙏🏻
  • Понакого “загубата на ритъм” носи своеобразен чар на стихосложението. Смятам, че творбата се е получила много добре. Поздравления от мен!
  • Привет. На няколко местенца се препънах докато четох. Мисля, че като поотлежи може да редактираш, да пипнеш тук там и да стане едно хубаво стихотворение. Виж това тук "пояса червен им, краде им тя душата!" - така ли искаше да звучи или има някаква грешка
Предложения
: ??:??