Самодива
1.4K
0
2
Скрила се насред гората гъста,
построила тя си е красива къща.
Буки, борове играят посред вятър,
пъргаво закачат с нея си листата.
Дебне нейде из поляните зелени,
чака полунощ да стане и да тича.
В хорце игриво да подскача,
момък в омайните ръце да скрие.
Кръгът отъпкан на тревата,
не можеш да видиш с простичко око.
Изчакай, нека падне тишината,
тогаз ушите си покрий и чакай.
Кънти и в бялата премяна танцът,
окичила венец от пъстрички цветя.
Привиква момците на близките села,
пояса червен им, краде им тя душата!
Нейни роби да бидат, с нея да живеят в гората.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Раунд-Дев Всички права запазени
Виж това тук "пояса червен им, краде им тя душата!" - така ли искаше да звучи или има някаква грешка