29.06.2024 г., 7:15 ч.

Самодива 

  Поезия
109 1 0

Такава жена в живота среща се веднъж,

аз съм благодарен, че усях да срещна две!

В едната влюбих се като дете,

а другата обикнах като мъж!...

 

Жена с устни от канела,

парфюмът- екзотичен аромат,

преди да се усетя сърцето ми ми беше взела,

а аз бях като влюбен автомат!

 

Една усмивка, чупка в кръста, поглед -плам!... -

Ами толкоз! Предадох и се сам!...

 

И потънал в магията и тъй забравих ,

че имам някаква свободна воля...

Каквото можех помня , че направих,

но казвах често : "Душата ми е твоя!"...

 

И още помня тези устни от канела,

този глас - меко кадифе,

всичко тя ми беше взела,

но даде ми най- важното - своето сърце!

 

Обичам те, мъчителко красива,

ще те обичам векове,

с погледът на самодива

и с таз усмивка на дете!...

© Добромир Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??