Jun 29, 2024, 7:15 AM

Самодива

  Poetry
302 1 0

Такава жена в живота среща се веднъж,

аз съм благодарен, че усях да срещна две!

В едната влюбих се като дете,

а другата обикнах като мъж!...

 

Жена с устни от канела,

парфюмът- екзотичен аромат,

преди да се усетя сърцето ми ми беше взела,

а аз бях като влюбен автомат!

 

Една усмивка, чупка в кръста, поглед -плам!... -

Ами толкоз! Предадох и се сам!...

 

И потънал в магията и тъй забравих ,

че имам някаква свободна воля...

Каквото можех помня , че направих,

но казвах често : "Душата ми е твоя!"...

 

И още помня тези устни от канела,

този глас - меко кадифе,

всичко тя ми беше взела,

но даде ми най- важното - своето сърце!

 

Обичам те, мъчителко красива,

ще те обичам векове,

с погледът на самодива

и с таз усмивка на дете!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Добромир Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...