Такава жена в живота среща се веднъж,
аз съм благодарен, че усях да срещна две!
В едната влюбих се като дете,
а другата обикнах като мъж!...
Жена с устни от канела,
парфюмът- екзотичен аромат,
преди да се усетя сърцето ми ми беше взела,
а аз бях като влюбен автомат!
Една усмивка, чупка в кръста, поглед -плам!... -
Ами толкоз! Предадох и се сам!...
И потънал в магията и тъй забравих ,
че имам някаква свободна воля...
Каквото можех помня , че направих,
но казвах често : "Душата ми е твоя!"...
И още помня тези устни от канела,
този глас - меко кадифе,
всичко тя ми беше взела,
но даде ми най- важното - своето сърце!
Обичам те, мъчителко красива,
ще те обичам векове,
с погледът на самодива
и с таз усмивка на дете!...
© Добромир Иванов Todos los derechos reservados