Emalda (Ванина Константинова)
65 161
22.01.2010 г., 15:15 ч.

Самодиви 

  Поезия » Любовна
1011 0 6

 Самодиви

 

 

Във тъмни гори на диви усои,

сред древни тъми на летни покои,

във дебри дълбоки, с морави зелени,

преливат се Сенки във звездни вселени.

И сиви елени в поляни рисуват.

И змийски юзди със Сенки пируват.

Косите им руси в сияние греят,

за диво хоро и огнена песен копнеят.

 

Кръстати орли в сумрака кръжат

и голи тела със шепот горят.

Вихрушката диша във лунни лъчи.

Магия струи – синева и ефирни очи.

Телата им голи пият росата.

И реят се Сенките с аромат от цветята.

И пурпурен огън с магия звъни,

телата им голи в диво хоро изгори.

 

Със детски милувки рисуваха краски,

с копнежите диви, жареха в страсти и ласки.

Самодивско хоро във огън се ражда,

Покоят нощен искри и пее със жажда.

От звездостена попили белоструя тъга,

телата им голи докосна ги бледа зора.

И загърна Сенките в странна мъгла,

притаените Свили сляха се с дива гора.

 

© Ванина Константинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??