Самодиви
Самодиви
Във тъмни гори на диви усои,
сред древни тъми на летни покои,
във дебри дълбоки, с морави зелени,
преливат се Сенки във звездни вселени.
И сиви елени в поляни рисуват.
И змийски юзди със Сенки пируват.
Косите им руси в сияние греят,
за диво хоро и огнена песен копнеят.
Кръстати орли в сумрака кръжат
и голи тела със шепот горят.
Вихрушката диша във лунни лъчи.
Магия струи – синева и ефирни очи.
Телата им голи пият росата.
И реят се Сенките с аромат от цветята.
И пурпурен огън с магия звъни,
телата им голи в диво хоро изгори.
Със детски милувки рисуваха краски,
с копнежите диви, жареха в страсти и ласки.
Самодивско хоро във огън се ражда,
Покоят нощен искри и пее със жажда.
От звездостена попили белоструя тъга,
телата им голи докосна ги бледа зора.
И загърна Сенките в странна мъгла,
притаените Свили сляха се с дива гора.
© Ванина Константинова All rights reserved.
