Самодивски оброчища
САМОДИВСКИ ОБРОЧИЩА
Щом слънцето облече червената си нощница
и се зави под синята трева,
посърнала под самодивските оброчища,
душата ми остана сам-сама.
Пълната луна надникна откровено
през отвореното облачно небе.
Прозорецът на младата вселена
на моята душа ли бе?
Умирам ли, или сега се раждам
с букет омайно самодивско биле,
което само за любов се дава
на хора, дето са се усъмнили.
Вземи отварата, отпий я,
почувствай ме в сърцето си.
През мене пътя ще откриеш
към цялата безкрайност на вселените.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Стефанова Всички права запазени
