alistef (Албена Стефанова)
177 373
Dec 18, 2009, 11:58 PM

Самодивски оброчища 

  Poetry » Other
422 0 3

 

САМОДИВСКИ ОБРОЧИЩА

 

Щом слънцето облече червената си нощница

и се зави под синята трева,

посърнала под самодивските оброчища,

душата ми остана сам-сама.

 

Пълната луна надникна откровено

през отвореното облачно небе.

Прозорецът на младата вселена

на моята душа ли бе?

 

Умирам ли, или сега се раждам

с букет омайно самодивско биле,

което само за любов се дава

на хора, дето са се усъмнили.

 

Вземи отварата, отпий я,

почувствай ме в сърцето си.

През мене пътя ще откриеш

към цялата безкрайност на вселените.

 

© Албена Стефанова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • благодаря, много сте мили всички
  • "Умирам ли, или сега се раждам
    с букет омайно самодивско биле,
    което само за любов се дава
    на хора, дето са се усъмнили"
    И неверник като мен взе, че повярва...

    Поздравления за стиха, Албена!
  • Отново си написала прекрасен стих!!!
    Поздрави!!!
Random works
: ??:??