9.08.2019 г., 14:55

Самодивски срещи

782 0 1

 

Да срещнеш самодива в гъстата гора,

косата спусната до кръста и блестяща.

Във тиха нощ на пълната луна,

явява се тя приказна, изящна.

 

Косата й на лунна светлина блести,

ефирно спуска се, надолу пада.

Създанието на горите и поляните с треви,

ухание на ручеите с чисти водопади.

 

Но срещнеш ли ти самодивата прекрасна,

а посред нощ със нея да сте само двама.

Внимавай, много много се пази,

от красотата и вълшбна и опасна.

 

Ще те погледне тя с магически очи,

с целувките си сладки ще те приласкае.

До сетния си час ще станеш пленник ти,

страстта неотразима тебе щом омае.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Петров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...