Самодивски срещи
Да срещнеш самодива в гъстата гора,
косата спусната до кръста и блестяща.
Във тиха нощ на пълната луна,
явява се тя приказна, изящна.
Косата й на лунна светлина блести,
ефирно спуска се, надолу пада.
Създанието на горите и поляните с треви,
ухание на ручеите с чисти водопади.
Но срещнеш ли ти самодивата прекрасна,
а посред нощ със нея да сте само двама.
Внимавай, много много се пази,
от красотата и вълшбна и опасна.
Ще те погледне тя с магически очи,
с целувките си сладки ще те приласкае.
До сетния си час ще станеш пленник ти,
страстта неотразима тебе щом омае.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Петров Всички права запазени
