Самодивски срещи
Да срещнеш самодива в гъстата гора,
косата спусната до кръста и блестяща.
Във тиха нощ на пълната луна,
явява се тя приказна, изящна.
Косата й на лунна светлина блести,
ефирно спуска се, надолу пада.
Създанието на горите и поляните с треви,
ухание на ручеите с чисти водопади.
Но срещнеш ли ти самодивата прекрасна,
а посред нощ със нея да сте само двама.
Внимавай, много много се пази,
от красотата и вълшбна и опасна.
Ще те погледне тя с магически очи,
с целувките си сладки ще те приласкае.
До сетния си час ще станеш пленник ти,
страстта неотразима тебе щом омае.
© Петър Петров All rights reserved.
