Самокритично
Забава имах аз до днес –
за коментари да поглеждам.
Едни ме хвалят – с интерес –
да им отвърна, със надежда,
че хубав стих им се родил,
речта върви спонтанно, гладко
и като в някой водевил –
намазана с масло и сладко.
А на езика ми – пипер –
ми идва да им тегля майна.
Но спрях, че също в хумор чер
и моя стих ще го окайват.
И пълним хубавия сайт
с творби от тук до Пасифика
и с всеки нов изписан байт
се вдига в гроба си класика.
Затуй на тях в покоя стар
пръста им черна е разрита,
цъфти напролет минзухар,
а бурен нашите ще сплита.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
